SAVAGES!!!

Едно прекрасно видео: клип от "Братът на Мечката" и песента "Savages" от "Покахонтас".

Ангел?

Както си лежах, захлупена със слушалките (както винаги) и слушах Nocturne на Secret Garden, без желание да правя каквото и да било, ме споходи един спомен...

Не много отдавна, докато пътувах с 204 към училище, в най голямата жега и бях на път да предам Богу дух (или там на когото би ме приел по това време на деня), погледнах право пред себе си и на отсрещната седалка видях...

Убедена съм, че беше ангел. Просто не виждам какво друго можеше да бъде. Не беше изумително красив. Нямаше искрящи сини очи. Нямаше големи бели крила. Как, по дяволите, трябва да изглежда един ангел? Както и да е.

Беше мъж. И ето тук си казвате "Аааа, ясно...", усмихвате се и за пореден път се чудите защо четете блога на една тийнейджърка. Защо ли, наистина?

Та - беше мъж, около 25-26 годишен. Имаше леко набола брада и разрошена кестенява коса. Носеше къси панталони и отдолу се виждаха издрани колене - като на малко дете...

Но това, което ме порази, беше усмивката му. Беше се изсунал небрежно на седалката, гледаше право пред себе си и се усмихваше. Не знам как бих могла да опиша усмивката му. Не беше загадъчна, похотлива, нито уморена или съзаклятническа. Нито пък пиянска. Беше... щастлива. Истински щастлива. Сякаш на света не съществуваше нищо... нито ежедневие, нито жега, нито претъпкан автобус...

Надявам се, че няма да го видя никога повече. Предпочитам да вярвам, че беше ангел...

Victoria Frances

Коя е тя?

Виктория испанска художничка. Родена на 25 октомври 1982 година във Валенсия, Испания. Стилът й се определя като готик-романтичен. Много от персонажите, които рисува удивително приличат на самата нея. Вероятно много от вас познават работите й, аз самата съм използвала някои от нейните творби като аватари без да знам нищичко за нея...

Мога да кажа само, че който види картините и рисунките й остава без дъх.

В списъка с линкове ще намерите връзка към сайта й, засега само на испански.

Една Добра поличба...

Преди време, много, много отдавна (сякаш в друга галактика) търсех една книга - "Добри поличби" на Тери Пратчет и Нийл Геймън. Наистина исках тази книга и наистина не можех да я открия. Направо имах чувството, че съм обречена никога да не я видя с очите си... е, малко преувеличавам, но тогава ми се струваше точно така. Докато един ден не влязох в малка антикварна книжарничка (че то големи има ли? То в това им е чара) близо до Попа. И - не, книгата НЕ ме очакваше на тайна, забутана лавица, благодаря за предположението. Съвсем както очаквах нямаха книгата и успяха хубавичко да ми попарят надеждите, като ми казаха, че това попринцип била една от най-трудно откриваемите книги (че как иначе? Ако я имахте и вие нямаше да искате да се разделите с нея). Въпреки това записаха името и телефона ми в една тетрадка и любезно обещаха да ми се обадят, ако им попадне.
И наистина се обадиха.

Hide your face, so the world will never find you...

Най-сетне и аз се навих да си направя блог и дори се надявам да пиша в него. Май първо трябва да се представя: особата ми се нарича Веси, но в нета се подвизава като Draculica или ReaperGirl, а в скайп, както и тук - като Jester. Не съм съвсем сигурна защо избрах този псевдоним, но беше основно под влиянието на две песни. Ето първата:

Превива цирка кръглият си гръб
щом клоунът танцува неуморно
но външноста излята във калъп
разпада се в тясната гримиорна
На масата е другото лице
разтегнато от смях, наивно бяло,
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало,
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало
Клоунът след часа чай
си тръгва, тръгва уморен
изгубва се в прегръдката на мрака
Клоунът сега е пак
съвсем, съвсем обикновен
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл
Ла ла лей ла ла ла лей ла ла лей ла...
Той пак е сам говори без слова
с предметите от своята окъжност
бе писал някой нещо за това,че клоунът винаги е тъжен
Макар че не на всеки този свят
безценното предимство е донесъл
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел,
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел...

Другата се нарича Masquarade и част от текста е следния:

Masquerade!
Paper faces on parade . . .
Masquerade!
Hide your face,
so the world will
never find you!
Masquerade!
Every face a different shade . . .
Masquerade!
Look around -there's another
mask behind you!

Мислех първият ми пост да е на тема "как прекарах лятната ваканция", но то си беше такова прекарване, че мисля да го оставя за по-нататък...