понеделник, 24 септември 2007 г.

Стачка

Няма съмнение, че учителската стачка стана водеща новина във всички медии, интернет сейтове и блогове, но мисля, че това е тема, която си струва да се обсъжда и хората би трябвало да имат мнение по въпроса. Аз лично, като ученичка, съм пряко засегната от кризата в образованието. И подкрепям исканията на учителите.
Родителите (някои от тях) се оплакват, че покрай стачката няма кой да се грижи за децата им, че се чувствали изнудени. След като толкова държите на децата си не искате ли най-доброто за тях? И след като разчитате толкова на учителите да ги обучават, възпитават, пазят и въобще да се занимават с неща, които общо взето са ваше задължение, не мислите ли, че им дължите нещо? Няма да ви заболи, ако подкрепите бъдещето на децата си.
Учениците негодуват, че учителите не се вършели работата, че били мързеливи, некомпетентни и изобщо не се интересували дали в главите на децата попива нещо. Как очаквате на работа да постъпват компетентни хора и да си вършат задълженията съвестно при такива мизерни заплати и такава неблагодарност?
Мой познат работи като продавач ва магазин за дрехи и получава 400лв месечно. Нима не е обидно?
Господа министри, мисля, че е крайно време да спрете да спестявате пари от бъдещето ми. Мисля, че е крайно време да покажете малко уважение към тези които го заслужават.
Ще помоля който споделя мнението ми да подпише петицията в подкрепа на учителите.

четвъртък, 6 септември 2007 г.

Почина Лучано Павароти

Знаменитият оперен изпълнител Лучано Павароти е починал рано тази сутрин в дома си в Модена, съобщи неговият мениджър, цитиран от информационните агенции. Виртуозният италиански тенор е починал в 5.00 ч. местно време след дълга борба с рак на панкреаса. Снощи бе съобщено, че Павароти е изпаднал в безсъзнание и здравословното му състояние е много тежко. На 12 октомври оперната звезда трябваше да навърши 72 години.В последните му часове до него са били съпругата му Николета, дъщерите му Лоренца, Кристина, Джулиана и Аличе, сестра му Габриела, племенниците му, близки роднини и приятели. На 25 август обичаният от милони меломани изпълнител беше изписан от болницата в Модена, където беше приет две седмици по-рано със съмнения за пневмония. След като състоянието му беше стабилизирано, той напусна лечебното заведение, за да се лекува в дома си под наблюдението на лекари-онколози. Преди постъпването си в болницата Лучано Павароти почиваше на вилата си заедно със съпругата си Николета и дъщеричката си Аличе. Виенската опера е издигнала днес черно знаме, за да отбележи смъртта на италианския тенор Лучано Павароти, който директорът на операта определи като "най-добрият тенор" на своето време.У нас в ефира на националното радио през целия ден ще звучат арии на известният италиански тенор. Въпреки че желанието на почитателите на оперното изкуство да го видят отново на сцената не се сбъдна, той си отива с ореола на един от най-великите гласове на своето столетие. Мениджърът на Павароти разпространи e-mail, в който се казва: „Маестрото води дълга и трудна битка с рака на панкреаса, който накрая отне живота му. Както и през целия си живот, и в работа си, до края той остана позитивно настроен". Лучано Павароти ще бъде погребан в събота в родния си град. Кметът на Модена е заявил, че театърът в града вече ще носи името на оперната легенда.





ПОКЛОН, МАЕСТРО!

сряда, 5 септември 2007 г.

Igudesman & Joo

събота, 1 септември 2007 г.

Oh, Captain, My Captain!

I went to the wood because
I wanted to live deliberately.
I wanted to live deep,
And suck out all the marrow of life.
To put to rout all that was not life...
And not, when I had to die
Discover that I had not lived.


Допреди малко гледах "Обществото на мъртвите поети". Когато свърши сестра ми каза: "Много шашав филм." Трябва да съм я изгледала доста странно, защото тя добави, сякаш се оправдаваше: "Ами, ти каква поука си извади от тоя филм?".
Предполагм, че не бива да взимам навътре подобни думи, казани от 18-годишен човек, който гледа "Барби като Рапунцел" с гаджето си... Циничното ми "Аз" естествено беше готово с отговора - ако не става на твоето - гръмни се, така поне ще прецакаш и всички останали.
Това са глупости, разбира се, пък и другото ми Аз не е по-малко цинично. Още глупости.
Всъщност си мислех, че филмите не бива да ни натрисат поука, а да ни карат да се позамислим, каквото правя и аз в момента, без особен успех. Това, за което се позамислих, се отнася до самоизразяването и до това да бъдем уникални и различни. А също и дали това е възможно.

Тwo roads diverged in a wood and I,
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.


Tук Кийтинг цитира Робърт Фрост. И точно този откъс ми направи такова голямо впечатление. Има толкова много хора, кои от кои по-различни, или имащи се за по-различни, или имитиращи различните, за да бъдат като тях...
Питах се, останали ли са все още неотъпкани пътища?