сряда, 21 януари 2009 г.

New start

Днес направих една голяма крачка, която си мислех, че не съм способна да предприема. Дано да си е струвало.

четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Кражба

Днес реших да си открадна една сутрин... Цяла сутрин, само за мене си. Сигурна съм, че по-нататък ще ми излезе през носа, но... what the hell.
Спах до късно (демек до 7, слава на Ом, че мама не спа вкъщи), пих чай и се наслаждавах на приказната мъгла отвън. След това си събрах партакешите и отидох на разходка... Четири часа обикалях разни забутани улички. Дори не знам къде точно бях, някъде към Горна Баня... Чувствах се като истински скитник, нямах представа къде отивам, нямах и стотинка в джоба си... всъщност излъгах, имах 11, които си намерих по пътя. Шанс. Пях "Една българска роза" и "Пътнико свиден", ядох домашно приготвен сандвич, редих се на опашка на Горна Баня за да пия вода и крадох круши от един двор. Беше приказно...
Освен това днес ми дойде една идея за стоп. Не ми падна от небето де, просто мама ме запозна с един фотограф, който живее в едно село близо до Гоце Делчев. Било прочуто с прекрасните си къщи... Трябва да говоря с Чап по този въпрос.

сряда, 5 ноември 2008 г.

Снимки

Ето и снимки от събитието:




вторник, 4 ноември 2008 г.

Halloween




И тази година Хелоуин мина и замина. Преживяването беше невероятно, искам паа
аааааааак...
Искам да благодаря на всички хора и твари, познати и непознати, които дойдоха и направиха тази нощ незабравима. Особено на Чапи, когото все пак се нави, също и на компанията, която довлече. Железни сте, хора!!! Без вас купонът просто не е същият. Специални поздрави за Селин, която се представи като една наистина достойна Смърт, нищо, че повечето грим остана по дрехите :D
И тъй като сега е времето на тиквите, привиденията и Дани Елфман - ето едно поздравче.



неделя, 12 октомври 2008 г.

RE: Фентъзи лудост

В отговор на поста на Селин.

Името и е Макавити Уинчестър.
Родена е в Лондон, на три губи родителите си и израства в сиропиталище. Учи в Хогуортс, дом Слидерин. След завършването си започва работа като продавач-консултант във "Висша мода за магьосници". Издържа две седмици, след което се връща в Лондон, където работи в "Боргин и Бъркс" в продължение на две години. Случайно среща интергалактически стопаджия, идеята и харесва и започва да стопира космически кораби. По време на пътешествията си среща Доктора и става негова спътница. Попада на кораба "Ентърпрайз", където прави шокиращо откритие за себе си (за което ще стане дума по-късно). Продължава пътуванията си с Доктора, по време на които посещава Света на Диска и решава да остане там. Работи като чистачка в Анкх-Морпоркската Опера, след това като разпоредителка, либретист, а накрая като директор. При поредния неуспешен експеримент на магьосниците от Университета се оказва на неподходящото място в неподходящото време и попада в Тъмничните измерения. Успява да избяга оттам през отворена към Преизподнята порта в призрачното градче Сайлент Хил. Да се измъкне от самото градче се оказва още по-трудно, обявена е за демон и едва не бива изгорена на клада. След като се спасява се връща в родния си Лондон, отваря антикварна книжарничка и се отдава на изучаване на L-пространството. При един от експериментите си успява да проникне в Дома на Смърт, където среща Селин, своя стара дружка от Хогуортс :Р. Заминава за Щатите и остава известно време в Готъм Сити. Превърната е във вампир от местния клон на Сабата, но не успява да премине изпитанието при Ритуала на Превръщане и е оставена да изгние в гроба си, където загубва голяма част от разсъдъка си. По-късно се шегува, че ако копае достатъчно упорито на същото място, непременно ще си го намери. Открита е от Жокера и заедно с него и Харли Куин безчинства из Готъм, докато не бива заловена и затворена в Аркам. Прекарва там няколко години, докато Камарила не купуват болницата и старейшината на Малкавиан е назначен за директор. Получила свободата си, Макавити решава, че е време пак да хване пътя и отново се заема със междузвезден стоп. Още веднъж попада на "Ентърпрайз", където среща своето минало Аз. Вече напълно убедена, че животът е един голям майтап се завръща на Земята и отново отваря старата си книжарничка.
Понастоящем се занимава с намиране и "реквизиране" на старинни окултни книги. В свободното си време се забавлява да шпионира Таламаска и да ги залъгва, че всъщност те я следят.

Май малко се попрестарах, но ти си го изпроси. Както виждаш, не съм вкарала Х-мен, Властелина и Междузвездните, тогава сигурно щях цял роман да изпиша...

четвъртък, 9 октомври 2008 г.

Mamma mia, let me go...

Бауууууу, привет на всички, които не ме четат! След поредната дълга пауза се вясвам, да ви кажа, че, на пук на всички ви, все още дишам. Нямам какво да ви кажа, т.е. имам да ви казвам толкова много работи, че направо не ми се говори. Най-важното от всичко е, че Чап стана на 18 години, уиииииииииииииииИИИИИИИИИ, да му е честито, и че спретна най-страхотния купон на най страхотното място на света. С гордост съобщавам, че събрах кураж да си натопя голия задник в морето посреднощ (това ми действие беше съпроводено със сочни и звучни псувни), че видях делфини и че се друсах на Rock'n'Roll като обезумяла.
Сега вече съм заета с приготовленията за Хелоуин (аз май цяла година само тва правя). Снощи сънувах най-ужасния кошмар, а именно - че съм изтървала маскарада. Белчева с найните продукции и прослушвания ряпа да яде... такъв ужас не помня откога не бях изживявала. Както и да е, това НЕ Е истина, слава на Ом, така че сега си суша третия опит за маска от папиемаше.
Та така. Love is in the air, луната свети, кукумявките кукумявкат a акълът ми е отлетял в топлите страни. На прощаване - ето ви нещо, което да ви пропъди съня. За седмици наред.


неделя, 20 юли 2008 г.

Whatever happens in Petachenci, stays in Petachenci

Не мога да повярвам, че е възможно да съм ТОЛКОВА загубена. Покрай всичкото ми тръшкане и самосъжаляване не споменах дори думичка за най-прекрасния уикенд в живота ми. Е, не беше уикенд, направо си беше уикстарт. Понеделник, вторник и сряда. Не тези, миналите. Та...
Кийти ни покани в къщата си в Петаченци (или Петачинци, не съм сигурна как се пише), което е на пет километра от Трън, на самата граница със Сърбия. С Чап си бяхме навили на пръста да отидем на стоп, но в последствие решихме да е само до Перник, защото от там до Трън трафикът е такъв, че сигурно щяхме да пукнем от жега някъде по пътя и никой да не мине да ни намери до края на другия век. Както и да е, до Перник беше върхът, качиха ни две коли, едната от Владая до разклона за Благоевград, другата оттам до автогарата в Перник. Едва ли сме махали повече от 3-4 минути и за двете. Късметът на начинаещите ;). Там се събрахме с Кали и Кийти и продължихме с бусче до Трън. Там го ударихме на пазар, не мога да повярвам с каква скорост изчезват парите, независимо колко са. След това се понесохме с торбите към селото и естествено се трупясахме на първата крайпътна чешма. Слава на Ом, оттам мина една много симпатична девойка (в последствие разбрах, че е водеща по Нова телевизия) и ни качи с колата си до някъде. Но... оказа се, че сме пропуснали разклона за селото. Тръгнахме по един път, носещ гръмкото име "Еко пътека". Индиана Джоунс ряпа да яде... Имахме си гори, пропасти, мост (не въжен, но все пак...) и като прибавим към това раниците и торбите с чушки, домати, сирене и какво ли не още (о, забравих да добавя, че в къщата няма вода, затова носехме към 20 литра) просто се чудя как някой не падна в дерето. Все пак се добрахме до селото. Захвърлихме багажа и започнахме да разглеждаме къщите (бяха две къщи), да разглеждаме снимки и да ровим по шкафовете. Разходихме се малко, след това спахме, т.е. другите спяха а аз въздишах възмутено. Мразя да спя през деня. По едно време Кали се събуди и решихме да снимаме Кийти и Чапи как спят (бяха ужасно сладки), но фотоапарата на Кали беше в кухнята, а кухнята беше заключена. Затова решихме да ги снимаме с телефона на Чапи, но той го беше гушнал като плюшено мече и спеше с него. Отне ни известно време (и много хилеж) да го измъкнем и накрая успяхме да направим една снимка. Кийти обаче се обърна към стената и си скри лицето, гадината. Вечерта си запалихме огън и правихме шишове на него. Опекохме всичко, което ставаше за печене - пиле, домати, чушки, топено сирене и забравих вече какво още. Мога само да кажа, че падна голямо плюскане. Отвреме-навреме някоя джанка падаше върху ламаринения покрив на бараката, при което ние скачахме и започвахме да се оглеждаме, скупчени около огъня, взиращи се в мрака, сякаш само чакахме огромното страшно Нещо да дойде и да ни изяде. Нещото обаче не дойде, така че по едно време решихме да си лягаме. Чапи ни чете Лудогорски легенди докато заспим. Беше велико, не мога да си спомня кога за последно някой ми е чел приказка за лека нощ.
Втория ден... спахме и закусвахме, след това решихме да отидем до Трън да вземем останалите, които трябваше да дойдат и да напазаруваме ПАК, защото предната вечер бяхме изплюскали всико. По средата на пътя обаче стана ясно, че другите нямат никакво намерение да идват и че няма кого да взимаме от Трън, затова решихме да изкачим Ждрелото. Тръгнахме по една друга Еко пътека, този път обаче без багаж и без НИКАКВА вода, което започна да се оказва голям проблем последната част от пътя. Бяха някакви си тридесетина метра, струва ми се, но на нас скалното катерене не ни е специалност, затова на всеки две крачки спирахме за да дишаме и да се оплакваме. Все пак се добрахме догоре. Гледката беше невероятна, вятърът освежаващ, а гордостта, че все пак сме успели - неописуема. Жаждата обаче си беше жажда, затва скоро заслизахме към Ломница (никой от нас нямаше желание да се връщаме по същия маршрут като на идване) с надеждата да намерим магазинче и да си купим вода. Оказа се, че магазинче няма, но едни добри хора ни пуснаха в двора си да пием от тяхната чешма, за което ще съм им вечно благодарна. Така поосвежени се прибрахме и както бяхме изгорели, потни и вмирисани взехме по един сапун и се метнахме в реката с дрехите. Който не го е правил - горещо препоръчвам изживяването. Като се върнахме в къщата обаче, се оказа, че все пак ще трябва да се разкараме до Трън, защото, както вече казах, предната вечер бяхме изяли всичко, каквото бяхме купили. Кийти и Чап тръгнаха, но по едно време заваля, затрещяха гръмотевици и те се върнаха с празни ръце. В крайна сметка вечеряхме локум с Бейкролс, които намерихме в един шкаф. За излизане на двора и дума не можеше да става, камо ли за палене на огън, затова трябваше да си измислим някакво друго занимание. Играхме на подаръци и на асоциации, след това взехме едно списание, което една жена беше пробутала на Чап на автогарата и разиграхме едно TV интервю с фолкпевица, като Чапи беше репортерът, а аз - фолкпевицата (много ме бива, ама МНОГО;). След това се снимахме, гримирахме, намятахме се с една червена покривка, пак се снимахме, пак се гримирахме и накрая заснехме един чернобял ням хорър, като аз играех чудовището от гардетоба, Калина - беззащитната девица, а Кийти - добрия ловец. После около половин час се опитвахме да си свалим грима с помощта на мокри кърпички и накрая си легнахме гримирани.
В сряда станахме рано (т.е. в 8 и нещо;), заключихме къщите и се прибрахме кой откъдето беше. С Чап отново карахме на стоп, Перник - София, отново със същия късмет.
Та така. Прекарах си прекрасно, с прекрасни хора, на прекрасно място. Така че, моля, другия път когато почна да се тръшкам и самосъжалявам, дано се намери някой добър човек да ми плесне един-два шамара...