събота, 1 септември 2007 г.

Oh, Captain, My Captain!

I went to the wood because
I wanted to live deliberately.
I wanted to live deep,
And suck out all the marrow of life.
To put to rout all that was not life...
And not, when I had to die
Discover that I had not lived.


Допреди малко гледах "Обществото на мъртвите поети". Когато свърши сестра ми каза: "Много шашав филм." Трябва да съм я изгледала доста странно, защото тя добави, сякаш се оправдаваше: "Ами, ти каква поука си извади от тоя филм?".
Предполагм, че не бива да взимам навътре подобни думи, казани от 18-годишен човек, който гледа "Барби като Рапунцел" с гаджето си... Циничното ми "Аз" естествено беше готово с отговора - ако не става на твоето - гръмни се, така поне ще прецакаш и всички останали.
Това са глупости, разбира се, пък и другото ми Аз не е по-малко цинично. Още глупости.
Всъщност си мислех, че филмите не бива да ни натрисат поука, а да ни карат да се позамислим, каквото правя и аз в момента, без особен успех. Това, за което се позамислих, се отнася до самоизразяването и до това да бъдем уникални и различни. А също и дали това е възможно.

Тwo roads diverged in a wood and I,
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.


Tук Кийтинг цитира Робърт Фрост. И точно този откъс ми направи такова голямо впечатление. Има толкова много хора, кои от кои по-различни, или имащи се за по-различни, или имитиращи различните, за да бъдат като тях...
Питах се, останали ли са все още неотъпкани пътища?

1 коментара:

Blogger Селин каза...

И аз съм се питала същото. Много пъти.

2 септември 2007 г., 2:54 ч.  

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница