вторник, 28 август 2007 г.

Ангел?

Както си лежах, захлупена със слушалките (както винаги) и слушах Nocturne на Secret Garden, без желание да правя каквото и да било, ме споходи един спомен...



Не много отдавна, докато пътувах с 204 към училище, в най голямата жега и бях на път да предам Богу дух (или там на когото би ме приел по това време на деня), погледнах право пред себе си и на отсрещната седалка видях...




Убедена съм, че беше ангел. Просто не виждам какво друго можеше да бъде. Не беше изумително красив. Нямаше искрящи сини очи. Нямаше големи бели крила. Как, по дяволите, трябва да изглежда един ангел? Както и да е.



Беше мъж. И ето тук си казвате "Аааа, ясно...", усмихвате се и за пореден път се чудите защо четете блога на една тийнейджърка. Защо ли, наистина?




Та - беше мъж, около 25-26 годишен. Имаше леко набола брада и разрошена кестенява коса. Носеше къси панталони и отдолу се виждаха издрани колене - като на малко дете...



Но това, което ме порази, беше усмивката му. Беше се изсунал небрежно на седалката, гледаше право пред себе си и се усмихваше. Не знам как бих могла да опиша усмивката му. Не беше загадъчна, похотлива, нито уморена или съзаклятническа. Нито пък пиянска. Беше... щастлива. Истински щастлива. Сякаш на света не съществуваше нищо... нито ежедневие, нито жега, нито претъпкан автобус...




Надявам се, че няма да го видя никога повече. Предпочитам да вярвам, че беше ангел...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница