Masquerade... paper faces on parade

New start

2009-01-21T07:36:00.001-08:00

Днес направих една голяма крачка, която си мислех, че не съм способна да предприема. Дано да си е струвало.

Кражба

2008-11-06T11:42:00.000-08:00

Днес реших да си открадна една сутрин... Цяла сутрин, само за мене си. Сигурна съм, че по-нататък ще ми излезе през носа, но... what the hell.
Спах до късно (демек до 7, слава на Ом, че мама не спа вкъщи), пих чай и се наслаждавах на приказната мъгла отвън. След това си събрах партакешите и отидох на разходка... Четири часа обикалях разни забутани улички. Дори не знам къде точно бях, някъде към Горна Баня... Чувствах се като истински скитник, нямах представа къде отивам, нямах и стотинка в джоба си... всъщност излъгах, имах 11, които си намерих по пътя. Шанс. Пях "Една българска роза" и "Пътнико свиден", ядох домашно приготвен сандвич, редих се на опашка на Горна Баня за да пия вода и крадох круши от един двор. Беше приказно...
Освен това днес ми дойде една идея за стоп. Не ми падна от небето де, просто мама ме запозна с един фотограф, който живее в едно село близо до Гоце Делчев. Било прочуто с прекрасните си къщи... Трябва да говоря с Чап по този въпрос.

Снимки

2008-11-05T06:54:00.001-08:00

Ето и снимки от събитието:

Halloween

2008-11-04T07:51:00.000-08:00

И тази година Хелоуин мина и замина. Преживяването беше невероятно, искам паааааааааак...
Искам да благодаря на всички хора и твари, познати и непознати, които дойдоха и направиха тази нощ незабравима. Особено на Чапи, когото все пак се нави, също и на компанията, която довлече. Железни сте, хора!!! Без вас купонът просто не е същият. Специални поздрави за Селин, която се представи като една наистина достойна Смърт, нищо, че повечето грим остана по дрехите :D
И тъй като сега е времето на тиквите, привиденията и Дани Елфман - ето едно поздравче.

RE: Фентъзи лудост

2008-10-12T09:18:00.000-07:00

В отговор на поста на Селин.

Името и е Макавити Уинчестър.

Родена е в Лондон, на три губи родителите си и израства в сиропиталище. Учи в Хогуортс, дом Слидерин. След завършването си започва работа като продавач-консултант във "Висша мода за магьосници". Издържа две седмици, след което се връща в Лондон, където работи в "Боргин и Бъркс" в продължение на две години. Случайно среща интергалактически стопаджия, идеята и харесва и започва да стопира космически кораби. По време на пътешествията си среща Доктора и става негова спътница. Попада на кораба "Ентърпрайз", където прави шокиращо откритие за себе си (за което ще стане дума по-късно). Продължава пътуванията си с Доктора, по време на които посещава Света на Диска и решава да остане там. Работи като чистачка в Анкх-Морпоркската Опера, след това като разпоредителка, либретист, а накрая като директор. При поредния неуспешен експеримент на магьосниците от Университета се оказва на неподходящото място в неподходящото време и попада в Тъмничните измерения. Успява да избяга оттам през отворена към Преизподнята порта в призрачното градче Сайлент Хил. Да се измъкне от самото градче се оказва още по-трудно, обявена е за демон и едва не бива изгорена на клада. След като се спасява се връща в родния си Лондон, отваря антикварна книжарничка и се отдава на изучаване на L-пространството. При един от експериментите си успява да проникне в Дома на Смърт, където среща Селин, своя стара дружка от Хогуортс :Р. Заминава за Щатите и остава известно време в Готъм Сити. Превърната е във вампир от местния клон на Сабата, но не успява да премине изпитанието при Ритуала на Превръщане и е оставена да изгние в гроба си, където загубва голяма част от разсъдъка си. По-късно се шегува, че ако копае достатъчно упорито на същото място, непременно ще си го намери. Открита е от Жокера и заедно с него и Харли Куин безчинства из Готъм, докато не бива заловена и затворена в Аркам. Прекарва там няколко години, докато Камарила не купуват болницата и старейшината на Малкавиан е назначен за директор. Получила свободата си, Макавити решава, че е време пак да хване пътя и отново се заема със междузвезден стоп. Още веднъж попада на "Ентърпрайз", където среща своето минало Аз. Вече напълно убедена, че животът е един голям майтап се завръща на Земята и отново отваря старата си книжарничка.
Понастоящем се занимава с намиране и "реквизиране" на старинни окултни книги. В свободното си време се забавлява да шпионира Таламаска и да ги залъгва, че всъщност те я следят.

Май малко се попрестарах, но ти си го изпроси. Както виждаш, не съм вкарала Х-мен, Властелина и Междузвездните, тогава сигурно щях цял роман да изпиша...

Mamma mia, let me go...

2008-10-09T10:50:00.000-07:00

Бауууууу, привет на всички, които не ме четат! След поредната дълга пауза се вясвам, да ви кажа, че, на пук на всички ви, все още дишам. Нямам какво да ви кажа, т.е. имам да ви казвам толкова много работи, че направо не ми се говори. Най-важното от всичко е, че Чап стана на 18 години, уиииииииииииииииИИИИИИИИИ, да му е честито, и че спретна най-страхотния купон на най страхотното място на света. С гордост съобщавам, че събрах кураж да си натопя голия задник в морето посреднощ (това ми действие беше съпроводено със сочни и звучни псувни), че видях делфини и че се друсах на Rock'n'Roll като обезумяла.
Сега вече съм заета с приготовленията за Хелоуин (аз май цяла година само тва правя). Снощи сънувах най-ужасния кошмар, а именно - че съм изтървала маскарада. Белчева с найните продукции и прослушвания ряпа да яде... такъв ужас не помня откога не бях изживявала. Както и да е, това НЕ Е истина, слава на Ом, така че сега си суша третия опит за маска от папиемаше.
Та така. Love is in the air, луната свети, кукумявките кукумявкат a акълът ми е отлетял в топлите страни. На прощаване - ето ви нещо, което да ви пропъди съня. За седмици наред.

Whatever happens in Petachenci, stays in Petachenci

2008-07-20T00:29:00.000-07:00

Не мога да повярвам, че е възможно да съм ТОЛКОВА загубена. Покрай всичкото ми тръшкане и самосъжаляване не споменах дори думичка за най-прекрасния уикенд в живота ми. Е, не беше уикенд, направо си беше уикстарт. Понеделник, вторник и сряда. Не тези, миналите. Та...
Кийти ни покани в къщата си в Петаченци (или Петачинци, не съм сигурна как се пише), което е на пет километра от Трън, на самата граница със Сърбия. С Чап си бяхме навили на пръста да отидем на стоп, но в последствие решихме да е само до Перник, защото от там до Трън трафикът е такъв, че сигурно щяхме да пукнем от жега някъде по пътя и никой да не мине да ни намери до края на другия век. Както и да е, до Перник беше върхът, качиха ни две коли, едната от Владая до разклона за Благоевград, другата оттам до автогарата в Перник. Едва ли сме махали повече от 3-4 минути и за двете. Късметът на начинаещите ;). Там се събрахме с Кали и Кийти и продължихме с бусче до Трън. Там го ударихме на пазар, не мога да повярвам с каква скорост изчезват парите, независимо колко са. След това се понесохме с торбите към селото и естествено се трупясахме на първата крайпътна чешма. Слава на Ом, оттам мина една много симпатична девойка (в последствие разбрах, че е водеща по Нова телевизия) и ни качи с колата си до някъде. Но... оказа се, че сме пропуснали разклона за селото. Тръгнахме по един път, носещ гръмкото име "Еко пътека". Индиана Джоунс ряпа да яде... Имахме си гори, пропасти, мост (не въжен, но все пак...) и като прибавим към това раниците и торбите с чушки, домати, сирене и какво ли не още (о, забравих да добавя, че в къщата няма вода, затова носехме към 20 литра) просто се чудя как някой не падна в дерето. Все пак се добрахме до селото. Захвърлихме багажа и започнахме да разглеждаме къщите (бяха две къщи), да разглеждаме снимки и да ровим по шкафовете. Разходихме се малко, след това спахме, т.е. другите спяха а аз въздишах възмутено. Мразя да спя през деня. По едно време Кали се събуди и решихме да снимаме Кийти и Чапи как спят (бяха ужасно сладки), но фотоапарата на Кали беше в кухнята, а кухнята беше заключена. Затова решихме да ги снимаме с телефона на Чапи, но той го беше гушнал като плюшено мече и спеше с него. Отне ни известно време (и много хилеж) да го измъкнем и накрая успяхме да направим една снимка. Кийти обаче се обърна към стената и си скри лицето, гадината. Вечерта си запалихме огън и правихме шишове на него. Опекохме всичко, което ставаше за печене - пиле, домати, чушки, топено сирене и забравих вече какво още. Мога само да кажа, че падна голямо плюскане. Отвреме-навреме някоя джанка падаше върху ламаринения покрив на бараката, при което ние скачахме и започвахме да се оглеждаме, скупчени около огъня, взиращи се в мрака, сякаш само чакахме огромното страшно Нещо да дойде и да ни изяде. Нещото обаче не дойде, така че по едно време решихме да си лягаме. Чапи ни чете Лудогорски легенди докато заспим. Беше велико, не мога да си спомня кога за последно някой ми е чел приказка за лека нощ.
Втория ден... спахме и закусвахме, след това решихме да отидем до Трън да вземем останалите, които трябваше да дойдат и да напазаруваме ПАК, защото предната вечер бяхме изплюскали всико. По средата на пътя обаче стана ясно, че другите нямат никакво намерение да идват и че няма кого да взимаме от Трън, затова решихме да изкачим Ждрелото. Тръгнахме по една друга Еко пътека, този път обаче без багаж и без НИКАКВА вода, което започна да се оказва голям проблем последната част от пътя. Бяха някакви си тридесетина метра, струва ми се, но на нас скалното катерене не ни е специалност, затова на всеки две крачки спирахме за да дишаме и да се оплакваме. Все пак се добрахме догоре. Гледката беше невероятна, вятърът освежаващ, а гордостта, че все пак сме успели - неописуема. Жаждата обаче си беше жажда, затва скоро заслизахме към Ломница (никой от нас нямаше желание да се връщаме по същия маршрут като на идване) с надеждата да намерим магазинче и да си купим вода. Оказа се, че магазинче няма, но едни добри хора ни пуснаха в двора си да пием от тяхната чешма, за което ще съм им вечно благодарна. Така поосвежени се прибрахме и както бяхме изгорели, потни и вмирисани взехме по един сапун и се метнахме в реката с дрехите. Който не го е правил - горещо препоръчвам изживяването. Като се върнахме в къщата обаче, се оказа, че все пак ще трябва да се разкараме до Трън, защото, както вече казах, предната вечер бяхме изяли всичко, каквото бяхме купили. Кийти и Чап тръгнаха, но по едно време заваля, затрещяха гръмотевици и те се върнаха с празни ръце. В крайна сметка вечеряхме локум с Бейкролс, които намерихме в един шкаф. За излизане на двора и дума не можеше да става, камо ли за палене на огън, затова трябваше да си измислим някакво друго занимание. Играхме на подаръци и на асоциации, след това взехме едно списание, което една жена беше пробутала на Чап на автогарата и разиграхме едно TV интервю с фолкпевица, като Чапи беше репортерът, а аз - фолкпевицата (много ме бива, ама МНОГО;). След това се снимахме, гримирахме, намятахме се с една червена покривка, пак се снимахме, пак се гримирахме и накрая заснехме един чернобял ням хорър, като аз играех чудовището от гардетоба, Калина - беззащитната девица, а Кийти - добрия ловец. После около половин час се опитвахме да си свалим грима с помощта на мокри кърпички и накрая си легнахме гримирани.
В сряда станахме рано (т.е. в 8 и нещо;), заключихме къщите и се прибрахме кой откъдето беше. С Чап отново карахме на стоп, Перник - София, отново със същия късмет.
Та така. Прекарах си прекрасно, с прекрасни хора, на прекрасно място. Така че, моля, другия път когато почна да се тръшкам и самосъжалявам, дано се намери някой добър човек да ми плесне един-два шамара...

2008-07-20T00:14:00.000-07:00

Просто като се видя и ми става зле. Непрекъснато се оплаквам от нещо, все нещо не ми е наред и все някой друг ми е виновен. Статива стърчи посред стаята (да, имам статив, Чапс беше така добър да ми го подари за рождения ден, за което много му благодаря, но аз съм такъв безобразен мързел, че...) заедно с един започнат портрет от който не съм особено доволна. Може би трябва да си вдигна задника от компютъра и да го завърша, че вече ми се почва нещо ново, но май ще си остана само с доброто желание. Единственото, от което съм доволна е, че най-после завърших портрета на Вики, колкото ида ми харесваше, когато имаше само очи, мисля, че се получи доста добре. За всеки случай тя си го харесва.

psycho-d0ll by ~MacavityTheJester on deviant ART

It is madness

2008-05-15T06:19:00.000-07:00

Какво, по дяволите ми става... каква е тая апатия, която ме е обхванала...
Всички разказват, как били пропадали наркоманите. Как всичко опира до следващата доза. Как училището, задълженията, приятелите и семейството се превръщат единствено в дразнител. Как нищо не ти се прави, не ти се общува, не искаш съвети, лъжеш се, че си добре и че на другите им има нещо. Че не те разбират. Че нищо няма смисъл, че животът ти е пълен провал, че няма как да стане по-зле. А има. И става все по-зле с всеки изминал ден. Крещят ти. Не ти пука. Наказват те. Не ти пука. Молят те, умоляват те. Не ти пука.
До тук всичко е прекрасно. Само че не взимам наркотици. Не съм алкохоличка (въпреки, тази година си докарах алкохолно натравяне, но това е друга история, оттогава съм чиста, честно ;). Не съм и влюбена, въпреки, че учителката ми по пиано се опитва да убеди майка ми, че цялата история е заради момче. Не искам да виждам никого, не искам да говоря с никого. Искам класната да спре да ми се обажда. Да спре да се прави, че се притеснява за мен и да ме тормози със скапаните си бележки. Писнало ми е от добри намерения и планове за бъдещето. Искам да напусна училище, да продавам парцали на Илиенци и да умра от глад в някоя канавка. Това последното не е толкова трудно изпълнимо. Всъщност, не съм яла от два дни...
Искам да крещя, да крещя, ДА КРЕЩЯ...

This is the moment, this is the day!!!

2008-04-05T13:46:00.000-07:00

В предишния си пост посочих целта на съществуването си и сега, с известна гордост, мога да споделя, че я постигнах. След много чакане и раздялата с не много скромна сума се сдобих с долупосочения запис. Струваше си и парите и чакането *уииииииии* и сега го въртя, въртя, въртя, един вид си правя експеримент кога сестра ми ще ме изхвърли барабар с диска.
Както и да е. Като почтена тийнейджърка, очевидно имам нужда от нова мания, фикс идея или както там искате го наричайте. Открих я в лицето на небезизвестния (поне назапад от Ламанша) Doctor Who. По-специално в осмото му въплащение *припада с театрална въздишка*. Не, сериозно, всеки почитател на научната фантастика, английския хумор и Дъглас Адамс трябва да хвърли око на сериалчето. Или филма. Или комиксите. Или анимационните серии. Опа, поувлякох се :} Аз лично се пристрастих към аудио пиесите, вината можете да търсите в Пол Макган, озвучаващ Осмият Доктор. Някъде четох, чe гласът му бил една от причините за глобалното затопляне и съм напълно съгласна *припада още веднъж, още по-театрално*.
Ще приключим емисията с пряко включване от deviantART. Очаквайте ни отново след месец - два.

Take a deep breath by ~MacavityTheJester on deviant ART

Jekyll & Hyde

2008-02-21T07:11:00.000-08:00

От известно време насам една муха ми е влязла в главата. Нарича се Jekyll & Hyde: The Musical. Въпреки потресаващо бездарното изпълнение на Дейвид Хаселхоф в главната роля, мюзикълът си струва вниманието (може би не чак такова, каквото аз му отдавам, но все пак). Сега целта на съществуванието ми е да се сдобия със записа от 1997 с Robert Cuccioli като Джекил/Хайд. А дотогава ще си скубя косите и ще си гриза молива в очакване да ми мине мързела и да родя нещо по-добро от това:
(добър повод да се изфукам с галерията си в deviantArt, бай дъ уей)

Henry: Hypocrites by ~MacavityTheJester on deviant ART

Честита Нова Година!!!

2007-12-31T15:34:00.000-08:00

Да ви е честита Нвата година, да са ви пълни джобовете, стомасите и душите!
С първото се справям как да е, за второто помогна майка ми, а третото... третото...

Письмо Сухова

Душа моя рвется к Вам, ненаглядная Катерина Матвеевна, как журавль в небо. Однако случилась у нас небольшая заминка. Полагаю, суток на трое, не более, а именно: мне, как сознательному бойцу, поручили сопровождать группу товарищей с братского Востока. Отметить надобно — народ подобрался покладистый, можно сказать, душевный, с огоньком, так что ноги мои бегут теперь по горячим пескам в обратную сторону, потому как долг революционный к этому нас обязывает.

Еще хочу сообщить Вам: дислокация наша протекает гладко, в обстановке братской общности и согласия. Идем себе по пескам и ни о чем не вздыхаем, кроме как об Вас, единственная и незабвенная Катерина Матвеевна.

Так что Вам зазря убиваться не советую. Напрасное это занятие.

Обратно пишу, поскольку выдалась свободная минутка. И разнежился я на горячем солнышке, будто наш кот Васька на завалинке. Сидим мы сейчас на песочке возле самого синего моря, ни в чем беспокойства не испытываем. Солнышко здесь такое, аж в глазах бело.

А еще хочу приписать для Вас, Катерина Матвеевна, что иной раз такая тоска к сердцу подступит, клешнями за горло берет. Думаешь: как-то Вы там сейчас? Какие нынче заботы? С покосом управились или как? Должно быть, травы в этом году богатые. Ну, да недолго разлуке нашей тянуться. Еще маленько подсоблю группе товарищей, кое-какие делишки улажу и к Вам подамся, бесценная Катерина Матвеевна. А ежели вовсе не судьба нам с Вами свидеться, Катерина Матвеевна, то знайте, что был я и есть, до последнего вздоха, преданный единственной Вам одной. И поскольку, может статься, в песках этих лягу навечно, с непривычки вроде бы даже грустно, а может, от того, что встречались мне люди в последнее время все больше душевные, можно сказать, деликатные. Тому остаюсь свидетелем. Боец за счастье трудового народа всей земли, закаспийского интернационального революционного пролетарского полка имени товарища Августа Бебеля, красноармеец Сухов Федор Иванович.

Happy Hogswatch!

2007-12-23T10:53:00.000-08:00

Честита ви Прасколеда на всички, които знаят за какво става дума. На останалите - Весела Коледа!
Вчера мина прословутата продукция. Честно казано, не бях свирила толкова хубаво от месеци, може би от годишния изпит през юни. После обаче се спасих от "купона" за да отида, о, каква радост, на пазар с баба ми. Слава на Ом, мина без травми.

Днес най-после се сдобих с мечтаното "мултифункционално устройство" или както му викам - хибридче - принтер, копир и скенер. На мен лично най-ми беше зор за скенера, за да мога да си качвам рисунките в deviantART. Следващия път - таблет :))))

I ate'nt dead

2007-12-14T04:57:00.000-08:00

Тери Пратчет болен от рядка форма на Алцхаймер

Какво мога да кажа, гадно е да търсиш новини за любимия си автор и да попаднеш на нещо такова... Дръж се, Тери, и знай, че сме с теб!

Halloween

2007-11-01T06:39:00.000-07:00

E, отидох на егмонтската среща и си прекарах страхотно. Трябва да призная, че Санди много я бива в ръчкането, ще видим как ще се справим с Вампс догодина. Имаше ходене, ходене, търсене на заведение, пак ходене, раздаване на бонбони, плашене на кифли (ей, много ме бива в тва ;) и въобще - купон. Със Санди дори влязохме в един гъзарски магазин за обувки на Витошка и продавачките ни дадоха бонбони (като под бонбони разбирайте онези луксозни шоколадчета в станиоли :). След известно мотане и търсене на заведение (какво по Д ги е прихванало хората в сряда вечер?) се насадихме в Happy на Раковска и си говорихме и се хилихме и въобще беше направо прекрасно :))). Оказа се, че с една от девойките сме родени на една и съща дата, само че тя е една година по-малка от мен. Ив пък носеше Таро и почна да ни гледа ("ни"? аз всъщност пропуснах). На последното момиче се оказа, че ще бъде предавана, предавана, предавана, предавана от близък приятел, предавана, предавана, близък приятел ще и забие нож в гърба и на всичкото отгоре накрая ще забременее. Върха на всичко беше, че въпреки това, щяла да има "стабилна психика". Да се неначудиш.

После се случиха още много неща, но за тях - друг път. Ще кажа само, че съм се прибрала в 5 без петнайсет и до 6:30 се опитвтах да си сваля грима... безуспешно ест, затова пък си свалих кожата. Станах преди около час и сега смятам да се захвана с пране, защото дрехите ми вонят на цигари... Мамака му, накрая ще взема да пропуша, тва не е честно...

Take A Message To Mary

2007-10-27T13:23:00.000-07:00

Е, отне ми цяла вечност да го завърша, но се надявам да си е струвало - песента е Take A Message To Mary на Everlr Brothers, в главните роли - Джак и Елизабет.

И така...

2007-10-21T05:16:00.000-07:00

Стачката продължава, навън вали сняг, а аз, противно на очакванията не умирам от скука дори в най-малка степен. Тези дни си свалих няколко саундтрака и съм на седмото небе. Освен това вчера разбрах, че в Щатите са пуснали Nightmare Before Christmas на 3D кино и стискам палци да ни огрее и нас...
Halloween наближава с пълна пара и аз си блъскам главата откъде да намеря дръжка за косата на Вампс... освен това правя вълнени прилепи и паяци. Уви, няма да мога да си украся стаята с тях, уф, тези, които имат брат или сестра ще ме разберат. Освен това няма да си отиват твърде с бледопрасковения оттенък на стените :/. Въпреки това настроетнието е на ниво, днес ще взема да проверя инвентара и вероятно ще се наложи да сменя ципа на черния панталон (за къде съм без черен панталон?!). Слава на Ом, поне за гримовете не трябва да се притеснявам, миналата година ходих да си търся в последния момент.

Grim Fandango

2007-10-17T10:56:00.000-07:00

YOU MUST COME WITH ME YOUNG ONES... FOR I AM THE GRIM REAPER!
Мога да кажа само: ОБОЖАВАМ ТАЗИ ИГРА!

I'm singin' in the rain...

2007-10-12T10:47:00.000-07:00

Току-що се прибирам и съм цялата подгизнала...

Не знам дали ви е познато онова усещане, че сте стигнали дъното и няма накъде да пропадате повече. Долу-горе по същия начин се почувствах тази вечер - с обувки, пълни с вода, залепнали за тялото ми дрехи и разтечен грим. Вълшебен момент - поглеждам се в близката витрина и се питам - не съм ли жалка? И с изненада разбирам, че отговорът е "не"... Оттам нататък сякаш светът е в краката ми.
Сега обаче съм си вкъщи, така че отивам да си направя чай.

Стачка

2007-09-24T01:56:00.000-07:00

Няма съмнение, че учителската стачка стана водеща новина във всички медии, интернет сейтове и блогове, но мисля, че това е тема, която си струва да се обсъжда и хората би трябвало да имат мнение по въпроса. Аз лично, като ученичка, съм пряко засегната от кризата в образованието. И подкрепям исканията на учителите.

Родителите (някои от тях) се оплакват, че покрай стачката няма кой да се грижи за децата им, че се чувствали изнудени. След като толкова държите на децата си не искате ли най-доброто за тях? И след като разчитате толкова на учителите да ги обучават, възпитават, пазят и въобще да се занимават с неща, които общо взето са ваше задължение, не мислите ли, че им дължите нещо? Няма да ви заболи, ако подкрепите бъдещето на децата си.

Учениците негодуват, че учителите не се вършели работата, че били мързеливи, некомпетентни и изобщо не се интересували дали в главите на децата попива нещо. Как очаквате на работа да постъпват компетентни хора и да си вършат задълженията съвестно при такива мизерни заплати и такава неблагодарност?

Мой познат работи като продавач ва магазин за дрехи и получава 400лв месечно. Нима не е обидно?

Господа министри, мисля, че е крайно време да спрете да спестявате пари от бъдещето ми. Мисля, че е крайно време да покажете малко уважение към тези които го заслужават.

Ще помоля който споделя мнението ми да подпише петицията в подкрепа на учителите.

http://www.bgpetition.com/teachers/index.html

Почина Лучано Павароти

2007-09-06T09:57:00.000-07:00

Знаменитият оперен изпълнител Лучано Павароти е починал рано тази сутрин в дома си в Модена, съобщи неговият мениджър, цитиран от информационните агенции. Виртуозният италиански тенор е починал в 5.00 ч. местно време след дълга борба с рак на панкреаса. Снощи бе съобщено, че Павароти е изпаднал в безсъзнание и здравословното му състояние е много тежко. На 12 октомври оперната звезда трябваше да навърши 72 години.В последните му часове до него са били съпругата му Николета, дъщерите му Лоренца, Кристина, Джулиана и Аличе, сестра му Габриела, племенниците му, близки роднини и приятели. На 25 август обичаният от милони меломани изпълнител беше изписан от болницата в Модена, където беше приет две седмици по-рано със съмнения за пневмония. След като състоянието му беше стабилизирано, той напусна лечебното заведение, за да се лекува в дома си под наблюдението на лекари-онколози. Преди постъпването си в болницата Лучано Павароти почиваше на вилата си заедно със съпругата си Николета и дъщеричката си Аличе. Виенската опера е издигнала днес черно знаме, за да отбележи смъртта на италианския тенор Лучано Павароти, който директорът на операта определи като "най-добрият тенор" на своето време.У нас в ефира на националното радио през целия ден ще звучат арии на известният италиански тенор. Въпреки че желанието на почитателите на оперното изкуство да го видят отново на сцената не се сбъдна, той си отива с ореола на един от най-великите гласове на своето столетие. Мениджърът на Павароти разпространи e-mail, в който се казва: „Маестрото води дълга и трудна битка с рака на панкреаса, който накрая отне живота му. Както и през целия си живот, и в работа си, до края той остана позитивно настроен". Лучано Павароти ще бъде погребан в събота в родния си град. Кметът на Модена е заявил, че театърът в града вече ще носи името на оперната легенда.

ПОКЛОН, МАЕСТРО!

Igudesman & Joo

2007-09-05T04:34:00.000-07:00

Oh, Captain, My Captain!

2007-09-01T14:55:00.000-07:00

I went to the wood because
I wanted to live deliberately.
I wanted to live deep,
And suck out all the marrow of life.
To put to rout all that was not life...
And not, when I had to die
Discover that I had not lived.

Допреди малко гледах "Обществото на мъртвите поети". Когато свърши сестра ми каза: "Много шашав филм." Трябва да съм я изгледала доста странно, защото тя добави, сякаш се оправдаваше: "Ами, ти каква поука си извади от тоя филм?".
Предполагм, че не бива да взимам навътре подобни думи, казани от 18-годишен човек, който гледа "Барби като Рапунцел" с гаджето си... Циничното ми "Аз" естествено беше готово с отговора - ако не става на твоето - гръмни се, така поне ще прецакаш и всички останали.
Това са глупости, разбира се, пък и другото ми Аз не е по-малко цинично. Още глупости.
Всъщност си мислех, че филмите не бива да ни натрисат поука, а да ни карат да се позамислим, каквото правя и аз в момента, без особен успех. Това, за което се позамислих, се отнася до самоизразяването и до това да бъдем уникални и различни. А също и дали това е възможно.

Тwo roads diverged in a wood and I,
I took the one less traveled by,
And that has made all the difference.

Tук Кийтинг цитира Робърт Фрост. И точно този откъс ми направи такова голямо впечатление. Има толкова много хора, кои от кои по-различни, или имащи се за по-различни, или имитиращи различните, за да бъдат като тях...
Питах се, останали ли са все още неотъпкани пътища?

SAVAGES!!!

2007-08-29T08:53:00.000-07:00

Едно прекрасно видео: клип от "Братът на Мечката" и песента "Savages" от "Покахонтас".

Ангел?

2007-08-28T09:54:00.000-07:00

Както си лежах, захлупена със слушалките (както винаги) и слушах Nocturne на Secret Garden, без желание да правя каквото и да било, ме споходи един спомен...

Не много отдавна, докато пътувах с 204 към училище, в най голямата жега и бях на път да предам Богу дух (или там на когото би ме приел по това време на деня), погледнах право пред себе си и на отсрещната седалка видях...

Убедена съм, че беше ангел. Просто не виждам какво друго можеше да бъде. Не беше изумително красив. Нямаше искрящи сини очи. Нямаше големи бели крила. Как, по дяволите, трябва да изглежда един ангел? Както и да е.

Беше мъж. И ето тук си казвате "Аааа, ясно...", усмихвате се и за пореден път се чудите защо четете блога на една тийнейджърка. Защо ли, наистина?

Та - беше мъж, около 25-26 годишен. Имаше леко набола брада и разрошена кестенява коса. Носеше къси панталони и отдолу се виждаха издрани колене - като на малко дете...

Но това, което ме порази, беше усмивката му. Беше се изсунал небрежно на седалката, гледаше право пред себе си и се усмихваше. Не знам как бих могла да опиша усмивката му. Не беше загадъчна, похотлива, нито уморена или съзаклятническа. Нито пък пиянска. Беше... щастлива. Истински щастлива. Сякаш на света не съществуваше нищо... нито ежедневие, нито жега, нито претъпкан автобус...

Надявам се, че няма да го видя никога повече. Предпочитам да вярвам, че беше ангел...

Victoria Frances

2007-08-28T08:36:00.000-07:00

Коя е тя?

Виктория испанска художничка. Родена на 25 октомври 1982 година във Валенсия, Испания. Стилът й се определя като готик-романтичен. Много от персонажите, които рисува удивително приличат на самата нея. Вероятно много от вас познават работите й, аз самата съм използвала някои от нейните творби като аватари без да знам нищичко за нея...

Мога да кажа само, че който види картините и рисунките й остава без дъх.

В списъка с линкове ще намерите връзка към сайта й, засега само на испански.

Една Добра поличба...

2007-08-20T13:54:00.000-07:00

Преди време, много, много отдавна (сякаш в друга галактика) търсех една книга - "Добри поличби" на Тери Пратчет и Нийл Геймън. Наистина исках тази книга и наистина не можех да я открия. Направо имах чувството, че съм обречена никога да не я видя с очите си... е, малко преувеличавам, но тогава ми се струваше точно така. Докато един ден не влязох в малка антикварна книжарничка (че то големи има ли? То в това им е чара) близо до Попа. И - не, книгата НЕ ме очакваше на тайна, забутана лавица, благодаря за предположението. Съвсем както очаквах нямаха книгата и успяха хубавичко да ми попарят надеждите, като ми казаха, че това попринцип била една от най-трудно откриваемите книги (че как иначе? Ако я имахте и вие нямаше да искате да се разделите с нея). Въпреки това записаха името и телефона ми в една тетрадка и любезно обещаха да ми се обадят, ако им попадне.
И наистина се обадиха.

Hide your face, so the world will never find you...

2007-08-20T13:13:00.000-07:00

Най-сетне и аз се навих да си направя блог и дори се надявам да пиша в него. Май първо трябва да се представя: особата ми се нарича Веси, но в нета се подвизава като Draculica или ReaperGirl, а в скайп, както и тук - като Jester. Не съм съвсем сигурна защо избрах този псевдоним, но беше основно под влиянието на две песни. Ето първата:

Превива цирка кръглият си гръб
щом клоунът танцува неуморно
но външноста излята във калъп
разпада се в тясната гримиорна
На масата е другото лице
разтегнато от смях, наивно бяло,
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало,
а истинското в двете му ръце
пред матовото тройно огледало
Клоунът след часа чай
си тръгва, тръгва уморен
изгубва се в прегръдката на мрака
Клоунът сега е пак
съвсем, съвсем обикновен
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл
Ла ла лей ла ла ла лей ла ла лей ла...
Той пак е сам говори без слова
с предметите от своята окъжност
бе писал някой нещо за това,че клоунът винаги е тъжен
Макар че не на всеки този свят
безценното предимство е донесъл
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел,
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел...

Другата се нарича Masquarade и част от текста е следния:

Masquerade!
Paper faces on parade . . .
Masquerade!
Hide your face,
so the world will
never find you!
Masquerade!
Every face a different shade . . .
Masquerade!
Look around -there's another
mask behind you!

Мислех първият ми пост да е на тема "как прекарах лятната ваканция", но то си беше такова прекарване, че мисля да го оставя за по-нататък...